В памет на светата праведна Ана
Света праведна Ана била дъщеря на Фануил и произхождала от коляното Асирово. Както показва името (Ана на еврейски значи “милостива”), тя била добродетелна жена. Заради благочестивия си живот тя се сподобила с пророчески дар. Ана доживяла до дълбоки старини и по думите на Евангелието “не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем”.
Света Ана била от онези благочестиви иудейки, които с нетърпение очаквали идването на Месията Спасител на земята. Тя се удостоила да бъде в храма тогава, когато Иосиф и Мария донесли тук Младенеца Христос, за да извършат обреда на закона Господен. Симеон Богоприемец взел Младенеца на ръце и произнесъл дивното си пророчество за Него:
“- Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”.
После свети Симеон се обърнал към Божията Майка и казал пророческите думи:
“- Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия - и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца”.
В тези свети и тържествени минути в храма била и праведната пророчица Ана. По това време тя била вече на осемдесет и четири години. В заника на живота си тя се сподобила с щастието да види Младенеца Иисус. Сега вече можела да умре спокойно.
Като чула пророчеството на праведния Симеон за Христа, тя заедно с него славела Господа и говорела за Него на всички, които очаквали избавление в Иерусалим.